четвъртък, 31 октомври 2013 г.

ХЕЛОУИН



Днес Хелоуин е един от най-популярните традиционни празници. Вече не се отбелязва само в англо-саксонските държави и, по-специално, в САЩ, Канада, Ирландия и Обединеното кралство, а и в много други страни.

Откъде идва името Хелоуин?

Има няколко теории как възниква названието Хелоуин.

Според една от тях то идва от Ирландия, където келтите чествали края на лятото с празника Самхейн. Тогава, обаче, празникът не е бил фиксиран на 31 октомври. Тъй като келтският календар е бил лунен календар, Самхейн съвпадал с първото пълнолуние след октомврийското и всъщност единственият случай, когато келтската традиция се чествала на 31 октомври, бил при „синя луна“. „Синя луна“ се нарича второто пълнолуние в рамките на един календарен месец. Появата й обикновено се наблюдава веднъж на две години и половина и любопитното е, че наименованието й няма нищо общо с цвета й. Луната наистина би могла да бъде синя, погледната с невъоръжено око, но това явление е изключително рядко и не е задължително да се получи при пълнолуние. Най-често се дължи на изхвърлянето на голямо количество прах в атмосферата, например, при изригването на вулкан (Кракатау през 1883г. – тогава луната се е виждала синя почти две години) или при големи пожари.
Според друга легенда, магьосниците вярвали, че произлиза от думата hallowinas – пазителките на древното магическо знание в северните страни (днешна Скандинавия).
 Най-известната версия, обаче, е тази за Вси светии. Вси светии е католически празник, който се чества на 1 ноември. На английски изразът е All HallowsDay. Навечерието на празника – 31 октомври, се нарича “All HallowsEven“ или Нощта на Вси светии. С времето наименованието се е съкратило на "Hallowe'en", докато накрая е останало като "Halloween".
 
Как тази традиция е достигнала наши дни?

Келтите вярвали, че през този период духовете на мъртвите се връщат в търсене на своите тела, защото преградата между двата свята става много тънка. (По тази причина Хелоуин е и най-подходящата нощ за гадаене.) Но, тъй като, нямало как да  намерят истинското си тяло, се смятало, че могат да обладаят живите. По тази причина, в навечерието на Самхейн всички светлини в домовете се загасявали, така че къщите да станат студени и негостоприемни, жителите си слагали маски и пелерини и започвали да вдигат шум, за да прогонят призраците. Интересно е, че славянските народи също имат подобни традиции на други дати с тази разлика, че гонят злите сили в образа им на чудати същества, змии, гущери и др. (Кукерските празници в България).
По-късно римляните възприели келтските ритуали, но след приемането на християнството, изоставили тези практики и те продължили да се честват само като езически празници.
В Щатите Вси светии е пренесен от ирландските имигранти през 1840 г.

А кои са традициите без които не може да мине нито един Хелоуин?

Лакомство или номер? (Trick-or-treat?)

Всъщност шегата „лакомство или номер“ съществува от много по-отдавна, отколкото си мислите. Традицията датира от девети век и е била наричана "souling" или „храна за душата“. На 2 ноември се е празнувал „Денят на всички души“ или „Денят на мъртвите“. Тя продължава да се спазва в днешно време в латиноамериканските страни и, най-вече, в Мексико. Българите също отбелязват подобен обичай – Задушница.
През този ден хората обикаляли от къща на къща, искайки "soul cakes" – кексчета, които представлявали четвъртити късчета хляб, пълни с боровинки. За всяко кексче искащият трябвало да произнесе молитва за някой починал близък на стопанина. вярвало се, че, след като напуснат този свят, мъртвите оставали в подобие на лимбо и молитвите им помагали, за да се възкачат на небето.
        В съвременния си вид „лакомство или номер“ е отбелязано за пръв път през 1920 г., но добива популярност едва през 1950 г. с кампанията на Уницеф „Trick-or-treat for UNICEF“. Trick-or-Treat for UNICEF  е финансова програма за подпомагане на деца в неравностойно положение, която стартира именно на Хелоуин. Тогава на децата от училищата във Филаделфия се раздават малки оранжеви кутийки, в които да съберат дарения от жителите на града.  

Светещият Джак

Според стара ирландска легенда, един мъж, наречен Джак, който бил голям пияница и тормозел жена си и децата си, веднъж се напил толкова много, че Дявола дошъл да вземе душата му. Отчаян, Джак помолил за още една чаша преди края и Дявола се съгласил. На последната глътка Джак го помолил да я превърне в монета. Така и станало. Джак взел монетата и я поставил в портмонето си, чиято закопчалка била с формата на кръст. Дявола, останал безсилен, започнал да го умолява да го пусне навън. Тогава Джак му предложил сделка – да го освободи, само при условие, че го остави за още една година на земята. Тъй като нямал избор, Дявола се съгласил. Когато се върнал на следващата година, Джак пак го измамил и сключил нова сделка за след десет години. За нещастие, обаче, година по-късно Джак умрял и трябвало да отиде в Ада. Но там Дявола не го приел и за наказание го оставил да се скита в лимбото, давайки му само няколко въглена. Джак сложил въглените в една ряпа, за да издържат повече време запалени и тръгнал да търси изгубения път в тъмата.  
По време на нощта на Вси светии ирландците издълбавали репи и поставяли в тях свещички. Наричали ги „Фенерите на Джак“. Вярвали, че чрез светлинката ще намерят правилния път. Когато емигрирали в Щатите, установили, че тиквите са в много по-голямо изобилие и започнали да използват тях. С времето видът на тиквите и техните "лица" започнал да се разнообразява и затова днес на Хелоуин виждаме "усмихващ се Джак", "страшен Джак", " намръщен Джак" и т.н.

Надяваме се да ви е било интересно, независимо дали ви харесва или не тази традиция. Ако сте й привърженици, грабвайте по една тиква, направете своя Джак и празнувайте! Ако ли пък не, пак се усмихнете, направете си един сладък български тиквеник и му се насладете в приятна компания!

Весел и усмихнат празник!

сряда, 30 октомври 2013 г.

АНТОНИО ГАУДИ



Антони или Антонио Гауди е роден в Реус през 1852, изучава архитектура в Барселона и поради огромната любов, която изпитва към този град, съсредоточава там по-голямата част от творбите си. Изключителен талант, той буквално изгражда нов стил в архитектурата, наречен Каталонски модернизъм – смесица от ар нуво и неоготика. Когато го питат как от нещо познато създава нещо уникално, той се усмихва и казва, че автентичността се крие в началото и за да бъдеш създател е необходимо да се върнеш към своето собствено създаване. Затова природата и нейните форми остават за Гауди най-големият извор на вдъхновение. Не става въпрос само за екземпляри от флората и фауната, а за движение, облик и материя – морската вълна, отвесната скала, пясъка. Той придава на своите творби живот, който липсва у много други автори.
Най-известното произведение на Гауди, на което той посвещава целия си живот е Саграда Фамилия (Светото семейство). Този изключително амбициозен проект започва през 1882 г. и още не е завършен поради мащабната си и сложна архитектура. Гауди я строи цели 40 години, премества в нея ателието си и накрая дори заживява там. Работи по нея до 1926 г.  – годината на неговата кончина, когато, любувайки се на катедралата, се обръща с гръб към улицата и го блъска трамвай. Успява да завърши единствено фасадата, наречена „Рождество“. По този начин Саграда Фамилия става, може би, най-известната недовършена сграда в света. Пълното й изграждане е планирано за 2026 г. – век по-късно от началото на нейното съществуване. След смъртта на Гауди по проекта работят 9 архитекти, а самата тя става свидетел на огромни исторически промени – пожари, войни, икономически кризи, които забавят строежа й.
Паркът Гуел е другото приказно произведение на испанския творец. Носи името на собственика си Еусебио Гуел. В началото паркът е бил просто площ, покрита с гъста растителност – дървета, храсти – и е пустеел. Еусебио Гуел, обаче, се впечатлява от стила на Гауди, запознава се с него и го моли да промени парка. И промяната е огромна – излизаш от реалния свят и влизаш в света на приказките. През 1927 г. се превръща в собственост на град Барселона, а от 1984 г. е част от Световното културно наследство на Юнеско.
Любовта, която Гауди изпитва към природата, личи най-вече в къщите, които той създава в центъра на каталунската столица – „Батийо“ и „Ла Педрера“. Батийо е известна като „къщата на костите“, тъй като покривът имитира рибени люспи, а балконите сякаш са направени от обли черепи. Въпреки това, не си представяйте къща на ужасите, подходяща за посещение през нощта на Хелоуин. Тъкмо напротив – красотата й е впечатляваща. Ла Педрера пък, от своя страна, прилича на скала, изгладена от морските вълни. Интересно е, че в нея и извън нея няма нито един прав ъгъл. Но, спокойно, няма опасност да ви хване морска болест, но може да се замаете от невероятните й цветове и нюанси.
Ако искате да се насладите на някои от тези произведения или на всичките вкупом, посетете Барселона. Заслужава си! Е, и поучете малко испански!


понеделник, 28 октомври 2013 г.

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ ЗА ИТАЛИЯ (първа част)



     1.     Италия е единствената държава в света, на чиято територия се намират други две държави – Република Сан Марино и Ватикана.
     2.     В Италия се намират :
- най-високата планина в Европа – Монблан – 4810 м.
- най- високият вулкан в Европа – Етна – над 3 300 м., намиращ се  на остров  Сицилия
- най-южният ледник в Европа – Калдерон, намиращ се в областта Абруццо
     3.     В Италия се намира около 60 процента от европейското културно наследство – почти всеки град е истински исторически музей под открито небе.
     4.     Средностатистическото италианско семейство има 1.27 деца, въпреки широко разпространеното мнение, че италианските фамилии са огромни.
     5.     Съвременният италиански език произлиза от областта Тоскана, като за негов „баща“ се счита Данте Алигиери.
     6.     Един италианец средно изяжда по 25 кг. паста (спагети) на година. Италианците не могат да си представят живота без макарони! Viva la pasta italiana!
     7.     Banca Monte dei Paschi di Siena е най-старата действаща банка в света. Тя е основана в Италия през 1472 г.
     8.     Първото европейско кафене е открито през 1645 в Италия. Италианското Espresso е известно в цял свят!
     9.     Най-големите имена в модния дизайн са италианци – Gucci, Prada, Valentino, Fendi, Salvatore Ferragamo, Giorgio Armani и др.
   10.   Най-престижните марки спортни коли също са италиански – Ferrari, Lamborghini, Maserati и др.
   11.   Най-старият филмов фестивал в света е този във Венеция и се провежда за първи път през 1932 г.
   12.   Първата цигулка е изработена в Италия през 1500 г., предполага се от Андреа Амати. Най-скъпите и популярни цигулки днес са изработените от италианеца Антонио Страдивари.
   13.   Болоня е дом на най-стария университет в света.





събота, 19 октомври 2013 г.

ГРЪЦКИ ЕЗИК



Калимера!

“Има ли смисъл да уча гръцки?“ – този въпрос си задават много хора. Той не е международен като английския, не е разпространен колкото немския и френския, нито перспективен като китайския. Гръцки се говори на Балканския полуостров от около 13 милиона души или по- точно в Гърция и о.Кипър. В него е скрита мъдростта на хилядолетията. Новогръцкият език е пряк наследник на гръцката философия и литература, има специално място в историята на Европа и християнството. Той е основата, върху която се изгражда съвременната наука и дава писменото начало на латиницата, кирилицата и коптската азбука. Дори много съвременни езици продължават да използват гръцки думи и термини, за които дори не си даваме сметка – тема, система, планета, проблем и т.н.
        Гръцкият език е единственият древен представител на индоевропейското езиково семейство, оцелял и до днес. Счита се, че неговата история наброява повече от 34 века – възраст, която, на фона на останалите ни познати езици, наистина го превръща в мъдрец. Преминава през различни периоди на развитие, като официалната норма на съвременния гръцки език започва да се формира по време и след Гръцката война за независимост (1821 – 1832). В началото на реформата е имало различни мнения относно това дали като основа трябва да се вземе народния гръцки (димотики) или старогръцкия. С нелеката задача да намери равновесие между двата езикови варианта се заема Адамандиос Кораис. В началото на 19 век той създава изчистена и архаизирана форма на новогръцкия, която нарича катаревуса (на гр. „почистен“). Всъщност тази форма прилича на изкуствено модернизиран старогръцки. Неговата система не използва заемки от чужди езици, а граматиката й е изключително улеснена. В крайна сметка катаревуса се превръща в официална книжовна норма и заема това място до 1976 г, когато с връщането на демократичното управление в страната, бива изместен от народния гръцки, който и до днес е единственият официален вариант на гръцкия език. Катаревуса продължава да се използва единствено в църквата, както и от консервативния вестник Хестия, който се издава в Атина.
Естествено нормата на Кораис има силно влияние върху димотики, като включва в него думи и граматически правила от старогръцкия. Освен това, модерната гръцка азбука на практика не се различава от античната писменост с изключение на звученето на някои букви. Тя има огромна заслуга за обозначаването на понятия в науки като математика, физика, информатика, астрономия, логика и др.
Затова, ако сте учен или се занимавате с природни или точни науки, ако се интересувате от философия, символика или история, ако ви се учи нов и интересен език или просто искате да прекарате ваканцията си на някой гръцки остров, запретвайте ръкави – алфа, бета, гама ви очакват!